Това се очертаваше гаден случай.
Стана ми ясно още когато Вики... извинете, офицер Виктория Кирова, ми връчи файла и се изниза набързо от офиса ми, без обичайните забавни вметки и коментари. Точно този път щях да ги оценя по достойнство, признавам си.

Добре, обратно на работа...
Жертвата е възрастен мъж, над седемдесет, интелектуалец, освен това много способен автор и гадател, само че от академичната разновидност. Как някой изненадва гадател всъщност?
Подпрях се на стола и се залюлях, завъртайки се около оста си, докато се обърна с гръб към бюрото и с лице към прозореца. Офисът ми беше малък, но хубав, на висок етаж, с южно изложение, така че виждах сериозна част от града пред мен. Взрях се в небето, като по команда огромен цветен дирижабъл се плъзна като призрак над града, хвърляйки разноцветни сенки. Обичам дирижабли и фактът, че завърнаха само ме радва. Изглеждаха толкова... правилно там, сред облаците.

Снимките от местопрестъплението бяха разпръснати по бюрото ми, но тази, която приковаваше вниманието ми и се взирах в нея, в дланите ми, беше направена докато бе седял на задната седалка в кола. Лицето бе в сянка, очите не се виждаха, но от цялото нещо се усещаше… мъка. Можех да усетя, че нещо е тормозело този човек и е бил нещастен.

Възможно е да се проявяват посредствените ми способности на медиум, но аз по-скоро залагах на талантлив фотограф и анимирано лице. Трябва да го намеря и да поговорим.
Въздъхнах и станах от стола. Усещах зараждащото се главоболие в средата на челото ми и се опитах да го спра. Завъртях се из тесния си офис, преговаряйки отново наум какво знаех до този момент.

Едно, жертвата е бил преподавател в столичния университет, специалността му е била История на магическите артефакти. Заемал е позицията петнадесет години, всъщност един от пионерите в областта. Имам спомени, че съм имала лекция при него или пък ни е бил гост-лектор.
Две, бил е намерен на пода в дома си, главата му е била разбира с нещо тежко, което след това е било отнесено от местопрестъплението, а къщата е била претърсена старателно, но сякаш нищо не липсваше. Да разгледам в детайл.

Три, децата му нямаше да дойдат за погребението, но за сметка на това ХСЧ (Хора Срещу Чудовишата) и КЦ (Консервативни Ценности) вече бяха реагирали и бяха напълнили уебпространството и медийните си подлизурковци с къде по-груби, къде по-спокойни триумфи и гаднеене. А и с официални съболезнования, разбира се. Здравейте сексизъм и шовинизъм, запознайте се по-малкото си братче, дезауирането или иначе казано - отричането на познанието.

И така, какви бяха възможните причини да бъде убит академик, който преподава доста задълбочена специалност? Дали има нещо общо с набирането на популярност на предмета в академичните среди? Досега нито една от организациите, които се славеха като по-крайни не бе поела отговорност.Дело на някой свободен електрон, изперкал религиозен хахо?
Дали има някакви вътрешноуниверситетски кавги? Дали пък няма нещо общо с предмета, който е преподавал или нещо, което е намерил? Това налагаше да разгледам в детайл.
Или гледах от погрешен ъгъл? Все пак децата му нямаше да дойдат на погребението, а в семейство с, да, правилно съм запомнила, един родител, това си беше сериозна позиция и говореше за семейни връзки в далече от цветущо състояние. Какъв е шансът младши и младша да са замесени? Къде бяха в момента? А там ли са наистина изобщо?
Каква е възможността и да е просто нападение с цел грабеж? Не, не би могло да е това, след като връчиха случаят на мен, значи от полицията са се убедили, че не е случайно, не е без да искат и най-вероятно, извършителят не е човек или пък е замесена магия.

Започнах да правя тегели между бюрото ми и входната врата. Трябваше да разпитам всички действащи лица, а списъкът изглеждаше внушителен.
Може би на погребението щеше да ми се поизясни, когато видя присъстващите?
Н бюрото ми тихо измърка звънец. Някой идваше към кабинета ми. Събрах книжата от бюрото, метнах ги в папката, която хвърлих в бюрото и се подпрях в ъгъла до прозореца на стената.
- Влез! - извиках, в момента, преди да прозвучи почукването. Хубаво е да си пазиш репутацията и да използваш преимуществата си, когато можеш.
Усетих, че нещо не е наред, когато свещите от двете страни на прага пламнаха. Хвърлих се в плонж към земята и се претърколих. Стената над главата ми изчезна, а втори трясък откъм входната врата ме осведоми, че защитите ми срещу неканени посетители ги беше сполетяла същата съдба. А пистолетът ми беше останал на бюрото. Мамка му! Тежка стъпка прекрачи прага и в следващия момент се пректърколих, завъртях се на коляно и скочих към фигурата, залагайки на изненадата. Тежа оседемдесет килограма а и все още рядко от жените очакват агресивна ответна реакция, да не говорим ако си по-пухкава. Блъснах се с цялата си маса в тъмна фигура, а в мига, докато падахме на земята, осъзнах, че е голем. От пода ме погледнаха черни очи и грубо, недоправено лице от чернозем. Беше съвсем елементарен, за мой късмет. В ръцете стискаше граната подобна на онази, която беше отворила втори прозорец зад гърба ми.
- Пръст при пръстта! - изкрещях аз, а нещото под мен дръпна халката. С всичка сила го ударих в слънчевия сплит и се метнах към вратата. В момента в който блъснах главата в прага се претърколих и паднах надолу по стълбите. В този миг зад мен се чу взрив и остатъка от кабинета ми и голема хвръкнаха във въздуха.

Проклятие.
Този случай се очертаваше гаден.