За една революция в повече
2ра част

- Казах " готова сте" - гласът на магмедикът звучеше изморено и сякаш е повторил последното изречение поне няколко пъти, преди да реагирам. Тя прокара ръка пред лицето ми за последен път, след което си тръгна, носейки медицинския сак в ръка, измина петте крачки до портала и изчезна. Изглеждаше млада, но уморена. Лицето беше бледо, а очите зачервени от преумора. Тъмните дрехи му висяха като на закачалка, а раменете бяха сгърбени от умората. Поне нямаше да се налага да се мята в линейка и да се понася към следващият случай, при положение, че имаше медпортал.
Удобно, когато някъде има проблем се прави портал и се достига веднага до жертвата, без чакане, задръствания и проблеми. Полицията и медиците са единствените (почти), които имат право да създават портали във всяка точка на града. Всички останали трябва да използват или публични портали или класическите средства за транспорт като коли, автобуси, метро, микробуси, колела, мотопеди, мотори и крака. Всъщност колкото и да е странно, процентът използващи публични портали все още е сравнително малък, макар че за първи път от десетилетия в столицата нямаше проблеми с трафика. Плюсовете на прогреса.

Погледнах към блокът зад мен.
До обичайния ми голям прозорец в офиса имаше отворен нов, с неправилна форма, твърде модерен арт за вкуса ми, с тези липсващи тухли и мръсотия.
За щастие обезопасителните системи се бяха задействали и падащите парчета сграда сега бяха пулверизирани във вид на куп прах по земята. Скоро щяха да минат и да го изчистят предполагам и все едно нищо не е било. Просто гръмнала граната, нищо интересно за гледане, моля продължавайте си по пътя.
Минувачите се бяха разотишли доста бързо и никой не се мотаеше около периметъра пред сградата, освен униформените. Наистина, никой не беше умрял, не се беше вдигнало кой знае колко шум, всичко е застрахотано и пр.
Предполагам, че в момента горе събираха вешествените доказателства, номерираха, снимаха и документираха всичко, за да потъне в папките за събитията от деня или да се задейства работа по случая, в зависимост от мнението на разследващия.
Един скучаещ униформен подпираше леко входната врата на сградата и като цяло създаваше впечатление, че нищо не е станало. Отвън всъщност не изглеждаше кой знае колко пострадала сградата и стената на офисът ми. Просто умерено голяма дупка. Дупка уж нищо и никакво...
А главата ми все още звъни.

Затворих очи и се опитах да изтласкам болката назад. Главата ми пулсираше, където се бях натъртила и насинила при сблъсъка ми с вратата, стената и стълбището, състоянито на гърдите и коремът ми не беше много по-добро, но най-тежко си го беше отнесла ръката ми. Огромен хематом маркираше мястото на сблъсък на ръката ми с каквото минаваше за гръден кош на голема. И макар магмедикът да беше направил нужното, за да предотврати комоциото, оглушаването и микросчупванията по костите, които имах, благодарение на близостта си с избухваща граната, все пак щеше да ми трябва време, за да заздравея напълно, да излекувам синините и да възстановя функционалността си.

Разсейвам се. Приказвам си приказки, защото съм притеснена и изнервена и предпочитам да си мисля за дреболии, отколкото над току що случилото се.
Може би се уча? Преди година, две, сигурно щях да съм се нагълтала с болкоуспокояващи и окачила здравен медальон и да тичам наоколо, наелектризирана от сблъсъка.
Сега обаче исках да си помисля малко, както и да подредя адекватна стратегия и защита.

- Приключи ли с интентаризацията на останалите здрави чаркове? - гласът на сержант Павлов ме дръпна в настояшето. Павлов е личинка отвсякъде. Рус, слаб, висок, изглеждащ като активно недохранен, с прекалено дълго лице, има нещо, което настройва хората срещу него. Или може би е неговият прекрасен характер. В една и съща опаковка е успял да събере сексизъм, ксенофобия, анти-религиозност и адски негативно отношение към магиците, магията и имащи способности хора. За съжаление освен това е и изключително кадърен в работата си, така че продължава да запазва работното си място.
Трудно понасям присъствието му, защото има доста терен за заяждане с мен, тъй като съм жена, с магически дарби, висока, едра, освен това изповядваме различни религии. Въпреки всичко продължават да ми пращат него за редовните 'сводки' по дадените ситуации, в които ме канят като външен експерт/маша (в зависимост от гледната точка). Йей.

Въздъхнах и се изправих, приглаждайки съсипаните ми дрехи.
- Да, всичко точно. До преди да навърша 30 ще съм успяла със сигурност да съм повредила поне по веднъж всеки един кокал. Кажи какво искаш, моля те, защото не съм в настроение.
Скръстих ръце, след което ги пуснах покрай тялото си, примижала от болка стрелната се от натъртените кости.